Постинг
24.08.2008 18:09 -
Малка почивка от голямата почивка
Заминавам за Пловдив. Ей така с една приятелка при една приятелка. Взех си билети за влака. Багажа не съм мислила кога ще го почвам, ама май е крайно време. Нашите ме пуснаха. Чудо. Без обичайните съмнения и кавги, без постоянните дебати дали ще се поболея, дали ще се блъсне влакът, дали пък случайно няма да ида някъде другаде? Просто казаха "Ами добре" и това беше.
Защо отивам? Не знам. Цялата ваканция ми действа като едно голямо главоболие. Искам една ваканция от ваканцията. Жега... пот... жар... няма вятър, няма и хора... че кой нормален все още стои в Пловдив през лятото? А, да. Аз. Варненката. Какво по-подходящо място, нали? Знаех си, че ще се съгласите. И все пак ще съм с хора, с които няма да имам време да обърна внимание на неприятните климатични условия. :)
Преди няколко дена излязох с едно момиче на по една бира. И тя заминава. До някакво село с някакви познати. Ей така по същата причина, да се отпусне. И тя има някакви наклонности да пътува. Ей така. По някое време до някое място. Обича и ходенията в чужбина. Не го бях осъзнавала.
От много време си мислех как ще обиколя света. Е, не целия свят, но много много места. Това момиче ми вдъхна някаква надежда, че няма да обикалям сама. Е, може да не е точно с нея, но все пак ще намеря някого.
Но преди целия свят се налага да предприема едно малко пътешествие. Докъде? А, да. До Пловдив :)
Защо отивам? Не знам. Цялата ваканция ми действа като едно голямо главоболие. Искам една ваканция от ваканцията. Жега... пот... жар... няма вятър, няма и хора... че кой нормален все още стои в Пловдив през лятото? А, да. Аз. Варненката. Какво по-подходящо място, нали? Знаех си, че ще се съгласите. И все пак ще съм с хора, с които няма да имам време да обърна внимание на неприятните климатични условия. :)
Преди няколко дена излязох с едно момиче на по една бира. И тя заминава. До някакво село с някакви познати. Ей така по същата причина, да се отпусне. И тя има някакви наклонности да пътува. Ей така. По някое време до някое място. Обича и ходенията в чужбина. Не го бях осъзнавала.
От много време си мислех как ще обиколя света. Е, не целия свят, но много много места. Това момиче ми вдъхна някаква надежда, че няма да обикалям сама. Е, може да не е точно с нея, но все пак ще намеря някого.
Но преди целия свят се налага да предприема едно малко пътешествие. Докъде? А, да. До Пловдив :)
Няма коментари
Търсене
Архив
Блогрол
